Роден дом
934
0
0
Роден дом Пада прах от старите картини. Стаята е в бледо златно. Светлината скришом се промъква през пролуките на лятото. Спомените плуват в тишината. Въздухът ми връща детството. Само, че ги няма мама, татко… Но пък обичта - остава вечна…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димена Всички права запазени
