Роден дом

21 авг. 2012 г., 10:46

Поэзия » Гражданская

644 0 0

Роден дом

Пада прах от старите картини.
Стаята е в бледо златно.
Светлината скришом се промъква
през пролуките на лятото.

Спомените плуват в тишината.
Въздухът ми връща детството.
Само, че ги няма мама, татко…
Но пък обичта - остава вечна…

Роден дом

Свързани произведения

Комментарии

Предложения