Родена в тунела
Не, няма как с числото по човечност
да бъдем в един и същи сън.
В мочурище щом търся си късмета -
не прося да да съм все добра отвън.
Умира... И умира туй момиче -
с дозите на девствена мъгливост.
Прииждат мъртви живите ми мисли,
че може би по-вечно ме обичаш.
Че може би вратата е отворена
или полузатворена от там...
Каква особена измислица - поробена,
сама видях в пролуката? Не знам!
Не знам съвсем... рождената ти дата
как стана моята рождена.
Но знам, затваряйки вратата
дори в азмака* ще съм преродена.
И моята наивност е престъпника,
когото бих наказала веднага,
напипвайки пътеката в безпътица!
Любови ли?
Любови вече няма!
азмак - тресавище
© Даниела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Има любов все още...тук-там... Красив стих!
-
Хареса ми 👍
Интересно е. -
Хареса ми тази кататегоричност на финала, въпреки, че не е точно така! 😊
-
Горе главата, момиче!
-
има...
и нека лирическата не се наказва, невинността е толкова очарователна... за онзи, който има зрение...
много красив стих, въпреки болката в редовете..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
