24.12.2021 г., 18:17

Родина

1.4K 0 1

В този свят ни ориса някой, не на шега,

и на камък написа: все да водим борба

за Родина, за име и за вяра света̀

и над нас за да  има и небе и дъга.

 

В този свят безутешно до последния миг

ще се лутаме грешни и ще падаме с вик,

но така е в живота и така е в смъртта:

първо търсим Голгота, след това Вечността!

 

И не ще да забравя земен рай, висоти…

И не ще да останем на лъжата слуги.

Ако своя не мога да те зърна, ти знай,

че в сърцето си цяла ще те нося докрай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...