24.12.2021 г., 18:17

Родина

1.4K 0 1

В този свят ни ориса някой, не на шега,

и на камък написа: все да водим борба

за Родина, за име и за вяра света̀

и над нас за да  има и небе и дъга.

 

В този свят безутешно до последния миг

ще се лутаме грешни и ще падаме с вик,

но така е в живота и така е в смъртта:

първо търсим Голгота, след това Вечността!

 

И не ще да забравя земен рай, висоти…

И не ще да останем на лъжата слуги.

Ако своя не мога да те зърна, ти знай,

че в сърцето си цяла ще те нося докрай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...