Dec 24, 2021, 6:17 PM

Родина

  Poetry » Civic
1.4K 0 1

В този свят ни ориса някой, не на шега,

и на камък написа: все да водим борба

за Родина, за име и за вяра света̀

и над нас за да  има и небе и дъга.

 

В този свят безутешно до последния миг

ще се лутаме грешни и ще падаме с вик,

но така е в живота и така е в смъртта:

първо търсим Голгота, след това Вечността!

 

И не ще да забравя земен рай, висоти…

И не ще да останем на лъжата слуги.

Ако своя не мога да те зърна, ти знай,

че в сърцето си цяла ще те нося докрай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъчезар Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...