Деница (Деница Ангелова) 6 декември 2018 г., 20:14 ч.

Родино 

109 6 11

В теб пламнах и във тебе ще угасна!
Родино! Мое бащино огнище!
В прегръдката ти топла аз пораснах
и няма от сърцето ти да литна.

От Ботевия бряг и вечна Шипка
през Плевенската битка-епопея…
О, нека с глас камбаните да викнат
„Да бъде мир” от твойта асамблея!

На кукерите чановете златни
аз зная, ще прогонят страховете!
А Добруджа не ще остави гладни
на българските майки синовете!

Ще паднат още смели калушари,
додето всяка болест си отиде.
Нозете на безмълвни нестинари
ще парят, ала мъката ще стихне.

Където и да ида друга няма,
която като тебе да обичам!
Тя, моята любов е тъй голяма!
Как друга мога „майко” да наричам!

Една си във душата ми! Една си!
Ти – силна, слаба, бедна и богата…
За мене си най-мила! Най- прекрасна!
Българийо, една си на Земята!

Деница Ангелова

© Деница Ангелова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.