Родино
В теб пламнах и във тебе ще угасна!
Родино! Мое бащино огнище!
В прегръдката ти топла аз пораснах
и няма от сърцето ти да литна.
От Ботевия бряг и вечна Шипка
през Плевенската битка-епопея…
О, нека с глас камбаните да викнат
„Да бъде мир” от твойта асамблея!
На кукерите чановете златни
аз зная, ще прогонят страховете!
А Добруджа не ще остави гладни
на българските майки синовете!
Ще паднат още смели калушари,
додето всяка болест си отиде.
Нозете на безмълвни нестинари
ще парят, ала мъката ще стихне.
Където и да ида друга няма,
която като тебе да обичам!
Тя, моята любов е тъй голяма!
Как друга мога „майко” да наричам!
Една си във душата ми! Една си!
Ти – силна, слаба, бедна и богата…
За мене си най-мила! Най- прекрасна!
Българийо, една си на Земята!
Деница Ангелова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
