milkokanchev62 (Милко Кънчев)
27 286
1.03.2015 г., 22:20 ч.

Родино 

  Поезия » Друга
455 0 6

Кажи ми,

как да те прегърна?

Лед си.

Цялата си лед.

Като зърно,

ронят се

ден след ден

и век след век,

 

а няма изгрев,

в твоите зеници.

Няма залез,

нито облак,

нито птици.

 

Сенки няма.

Лед си.

 

Кажи ми,

как да те прегърна

и остана...

 

без мисълта,

за оня айсберг

и Титаник

 

М. Кънчев

© Милко Кънчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Въздействащ и докосващ стих! Поздрав!
  • На една вълна сме.
  • Благодаря ви, Иванка, Младен, Септ, Росица, Василка! Сърцето ми е тук, днес е 3-ти Март!...
  • "Лед си"
    Силно и вярно. Такава е-ужасно! Харесах!
  • Силно въздействаща миниатюра!
  • "Сенки няма.
    Лед си.

    Кажи ми,
    как да те прегърна
    и остана...


    без мисълта,
    за оня айсберг
    и Титаник"

    Доколкото си спомням, Микеланджело беше казал, че ролята на твореца е да премахне от цялото излишното и така се ражда изкуството.
    За мен цитираната по-горе извадка е поетичното ОКО на този текст и онова съществено, за което Микеланджело говори, ако премахнем излишното.
    Поздравявам те, Милко, за тези силни редове! Те заслужават най-висока оценка.

    Честита баба Марта! Здраве и късмет!
Предложения
: ??:??