Родино моя
Родино моя,
ти си майка мила,
отново аз при тебе идвам
и бързам аз да се завърна.
Тъй дълго в странско съм била,
чужд хляб делила съм със други,
с една завивка съм се завивала със други.
Но при тебе, майко, искам да се върна,
да целуна майката земя,
да отида в тез поля широки,
да нагазя в буйните жита,
да отида аз в Балкана вековен
и да чуя песента хайдушка!
Ти си ми майка,
само можеш ми простиш,
отвори ръцете твои
и като майка прегърни ме.
Да дойда аз.
Да пия от извора
на вечния живот.
Да дойда аз и да търся заряд
за вечни векове.
© Марияна Димитрова Всички права запазени