Mar 17, 2008, 6:04 PM

Родино моя

  Poetry
831 0 0

 Родино моя

 

 

Родино моя,

ти си майка мила,

отново аз при тебе идвам

и бързам аз да се завърна.

 

Тъй дълго в странско съм била,

чужд хляб делила съм със други,

с една завивка съм се завивала със други.

 

Но при тебе, майко, искам да се върна,

да целуна майката земя,

да отида в тез поля широки,

да нагазя в буйните жита,

да отида аз в Балкана вековен

и да чуя песента хайдушка!

 

 

Ти си ми майка,

само можеш ми простиш,

отвори ръцете твои

и като майка прегърни ме.

 

 

Да дойда аз.

Да пия от извора

на вечния живот.

 

Да дойда аз и да търся заряд

за вечни векове.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...