Родино, приеми своите чеда.
Когато си далеч от своята Родина,
рано или късно се обръщаш назад.
Тогава усещаш една несигурност,
попадаш сякаш в голям водопад.
Не знам, "носталгия" ли се нарича,
но усещаш в погледите безразличие
или оставаш чужд, неоценен, излишен.
А някога, може да си бил дори величие.
Стоиш сам в празната, студена стая
или отиваш в отсрещното малко Кафе
и срещаш там друг самотник случайно,
посърнал, блед, а облечен доста добре.
Разговорът не потръгва много лесно,
Какво да си кажат, на сухо не върви...
- А наздраве! - неясно прошепваш,
а човека се стряска, като с ток убит.
- Наздраве! Ти си бил нашенец братко.
Имаш ли вести, дали Там сняг вали?
От бившата получих писъмце кратко.
Децата ми пълни отличници били....
Родино, Родино, наша Майко мила,
не пропъждай най-добрите си чеда.
Със залъкът си сух си ги хранила,
не ги оставай немили-недраги по света...
20 януари 2007 година.
Холандия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
