Pepina (Пепа Деличева)
774 5353
20.01.2007 г., 16:03 ч.

Родино, приеми своите чеда. 

  Поезия
638 0 10

 

Когато си далеч от своята Родина,

рано или късно се обръщаш назад.

Тогава усещаш една несигурност,

попадаш сякаш в голям водопад.


Не знам, "носталгия" ли се нарича,

но усещаш в погледите безразличие

или оставаш  чужд, неоценен, излишен.

А някога, може да си бил дори величие.


Стоиш сам в празната, студена стая

или отиваш в отсрещното малко Кафе

и срещаш там друг самотник случайно,

посърнал, блед, а облечен доста добре.


Разговорът не потръгва много лесно,

Какво да си кажат, на сухо не върви...

- А наздраве! - неясно прошепваш,

а човека се стряска, като с ток убит.


- Наздраве! Ти си бил нашенец братко.

Имаш ли вести, дали Там сняг вали?

От бившата получих писъмце кратко.

Децата ми пълни отличници били....


Родино, Родино, наша Майко мила,

не пропъждай най-добрите си чеда.

Със залъкът си сух си ги хранила,

не ги оставай немили-недраги по света...


 

20 януари 2007 година.

Холандия.

 

© Пепа Деличева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много трогателно си пресъздала ориста на българския емигрант в чужбина...
    Сърдечни поздрави, Пепина, и прегръдка от мен!
    (Поздрав и за Веси - силни са думите ти в коментара...)
  • Благодаря на всички за милите думи! Благодаря!
    Веси, стихът ти в коментара е наистина много смел и с много силни думи! Опасна си! Браво!
  • Много е силна тази тема и много болезнена...Болката по Родината е свидна и мила!
    Поздравявам те за стиха!
    Поздравявам и Веси за копираният стих по-долу!
  • Пепи,когато бях и аз навън преди години...ме болеше тази тема
    Това по-долу го бях пуснала в един гръцки вестник през 2000г
    Сетих се за него сега/ простете за емоциите/
    ...............................
    Изпращам ти паспорта си,
    господин министре!
    С красива снимка и
    с години малко остарели
    в чужбина.
    С очи изплакани от много
    плач...Не,не за вас,
    а за майката родина
    Когато го получиш
    сложи го на бюрото си.
    Ако искаш –окачи го и
    като картина!
    И най-отдолу напиши:
    “От една завинаги останала
    в чужбина”
    Аз без паспорт в чужда къща
    и чужди хляб-децата си
    пак ще ги нахраня..
    Но срам ме е от вас.Оядохте се
    и забравихте кои сте.
    Светът се смая вече с вашите
    безумия...
    Народът умира от недояждане
    А вие си живуркате на неговия
    гръб...
    Стига! Няма друго за
    изяждане...
    България не е червен паспорт,
    за тези,които сме навънка
    Носим я дълбоко в сърцата си
    и милеем повече от вас –за нея.
    Връщам ти чрвения паспорт
    И те моля,запази си го за спомен!
    И ако имаш малко срам...
    В замяна нахрани баща ми
    А майка ми върни от гроба.
  • Много ми хареса мила!
    Разчувства ме....
    Поздрав!
    Отличен!
  • Браво наистина е много добро.
    Поздрави!!!
  • Поздравявам те за стиха ти,има много истини в него...такъв е реалният свят...
  • Да, хора сме и се вълнуваме от едни и същи неща, Вили
    Но, тази сърдечност и непринуденост в отношенията липсва в напредналите икономически страни. Зная го от разкази на приятели.
    Сигурно затова на сънародниците ни в чужбина им е трудно да свикнат
  • Харесва ми как е написано! Поздравявам те!
    А за всичко останало, Злати, мога да кажа, че е въпрос единствено на личен избор! Навсякъде по света хората се вълнуват от едни и същи неща.
  • Ти ме разплака, Пепи.
    Никога не съм излизала извън страната, но сигурно така се чувстват нашите сънародници извън Родината си.
Предложения
: ??:??