Родино, приеми своите чеда.
Когато си далеч от своята Родина,
рано или късно се обръщаш назад.
Тогава усещаш една несигурност,
попадаш сякаш в голям водопад.
Не знам, "носталгия" ли се нарича,
но усещаш в погледите безразличие
или оставаш чужд, неоценен, излишен.
А някога, може да си бил дори величие.
Стоиш сам в празната, студена стая
или отиваш в отсрещното малко Кафе
и срещаш там друг самотник случайно,
посърнал, блед, а облечен доста добре.
Разговорът не потръгва много лесно,
Какво да си кажат, на сухо не върви...
- А наздраве! - неясно прошепваш,
а човека се стряска, като с ток убит.
- Наздраве! Ти си бил нашенец братко.
Имаш ли вести, дали Там сняг вали?
От бившата получих писъмце кратко.
Децата ми пълни отличници били....
Родино, Родино, наша Майко мила,
не пропъждай най-добрите си чеда.
Със залъкът си сух си ги хранила,
не ги оставай немили-недраги по света...
20 януари 2007 година.
Холандия.
© Пепа Деличева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички за милите думи! Благодаря!
Веси, стихът ти в коментара е наистина много смел и с много силни думи! Опасна си! Браво!
-
Много е силна тази тема и много болезнена...Болката по Родината е свидна и мила!
Поздравявам те за стиха!
Поздравявам и Веси за копираният стих по-долу! -
Пепи,когато бях и аз навън преди години...ме болеше тази тема
Това по-долу го бях пуснала в един гръцки вестник през 2000г
Сетих се за него сега/ простете за емоциите/
...............................
Изпращам ти паспорта си,
господин министре!
С красива снимка и
с години малко остарели
в чужбина.
С очи изплакани от много
плач...Не,не за вас,
а за майката родина
Когато го получиш
сложи го на бюрото си.
Ако искаш –окачи го и
като картина!
И най-отдолу напиши:
“От една завинаги останала
в чужбина”
Аз без паспорт в чужда къща
и чужди хляб-децата си
пак ще ги нахраня..
Но срам ме е от вас.Оядохте се
и забравихте кои сте.
Светът се смая вече с вашите
безумия...
Народът умира от недояждане
А вие си живуркате на неговия
гръб...
Стига! Няма друго за
изяждане...
България не е червен паспорт,
за тези,които сме навънка
Носим я дълбоко в сърцата си
и милеем повече от вас –за нея.
Връщам ти чрвения паспорт
И те моля,запази си го за спомен!
И ако имаш малко срам...
В замяна нахрани баща ми
А майка ми върни от гроба. -
Много ми хареса мила!
Разчувства ме....
Поздрав!
Отличен! -
Браво наистина е много добро.
Поздрави!!! -
Поздравявам те за стиха ти,има много истини в него...такъв е реалният свят...
-
Да, хора сме и се вълнуваме от едни и същи неща, Вили
Но, тази сърдечност и непринуденост в отношенията липсва в напредналите икономически страни. Зная го от разкази на приятели.
Сигурно затова на сънародниците ни в чужбина им е трудно да свикнат -
Харесва ми как е написано! Поздравявам те!
А за всичко останало, Злати, мога да кажа, че е въпрос единствено на личен избор! Навсякъде по света хората се вълнуват от едни и същи неща. -
Ти ме разплака, Пепи.
Никога не съм излизала извън страната, но сигурно така се чувстват нашите сънародници извън Родината си.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Сърдечни поздрави, Пепина, и прегръдка от мен!
(Поздрав и за Веси - силни са думите ти в коментара...)