janna.53 (Снежана Кръстанова-Иванова)
49 737
18.02.2008 г., 20:18 ч.

Родната къща 

  Поезия
2581 0 5

Написано  на един дъх през 1969 г., когато след 11 год. се върнах

за пръв път в с. Огоя. Бях само на 16 г.

 

Родната къща

Ти сгушена стоиш между високите дървета.

Ти, къщичке, в която аз съм се родила,

в която аз отраснах и живях.

Ти все така стоиш самотна.

Да, твоето сърце е твърдо като камък.

Аз знам, хората не вярват, че имаш ти сърце,

но аз ти вярвам.

Ти все още живееш и чакаш като нас.

А твоята мечта коя е?

Ти искаш да се върна пак при теб,

да седна на зелената трева

и да те гледам също кат преди,

да дишам родния си въздух -

ухаещ на пролетни цветя

или на есенни листа.

Ти искаш пак да слушам

птичите пролетни песни.

Ти искаш да живея пак във теб.

Твоите стени, макар и стари,

не се рушат.

Те чакат да се подмладят,

в тях отново  песен да се чува.

Ти, къщичке, тъжиш, твоето сърце се свива,

макар че пролети е толкова красиво!

Да, в красива пролет аз излязох от тук

и ето единадесет години

ти също като майка стара, с поглед и надежда

чакаш да се завърне твоето дете...

 

© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Носталгия,нежност,топлина!!!Аплодисменти за прекрасния стих!!!
  • Тя заслужава по-често да се връщаш, но дали и ти не искаш същото. Като, че там си оставила най-сладката част от щастието си. Връщай се често при него!
  • Топло и романтично...Харесах...
  • Старата къща-старица прегърбена,
    с голямо сърце и прашни прозорци.
    които се взират с очаквание тъжно-
    Вратата да хлопне и някой да дойде...

    Много искрена носталгия има в стиха ти!
  • Тъжно, но топло завръщане!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??