Написано на един дъх през 1969 г., когато след 11 год. се върнах
за пръв път в с. Огоя. Бях само на 16 г.
Родната къща
Ти сгушена стоиш между високите дървета.
Ти, къщичке, в която аз съм се родила,
в която аз отраснах и живях.
Ти все така стоиш самотна.
Да, твоето сърце е твърдо като камък.
Аз знам, хората не вярват, че имаш ти сърце,
но аз ти вярвам.
Ти все още живееш и чакаш като нас.
А твоята мечта коя е? ...