Родната къща
Написано на един дъх през 1969 г., когато след 11 год. се върнах
за пръв път в с. Огоя. Бях само на 16 г.
Родната къща
Ти сгушена стоиш между високите дървета.
Ти, къщичке, в която аз съм се родила,
в която аз отраснах и живях.
Ти все така стоиш самотна.
Да, твоето сърце е твърдо като камък.
Аз знам, хората не вярват, че имаш ти сърце,
но аз ти вярвам.
Ти все още живееш и чакаш като нас.
А твоята мечта коя е?
Ти искаш да се върна пак при теб,
да седна на зелената трева
и да те гледам също кат преди,
да дишам родния си въздух -
ухаещ на пролетни цветя
или на есенни листа.
Ти искаш пак да слушам
птичите пролетни песни.
Ти искаш да живея пак във теб.
Твоите стени, макар и стари,
не се рушат.
Те чакат да се подмладят,
в тях отново песен да се чува.
Ти, къщичке, тъжиш, твоето сърце се свива,
макар че пролети е толкова красиво!
Да, в красива пролет аз излязох от тук
и ето единадесет години
ти също като майка стара, с поглед и надежда
чакаш да се завърне твоето дете...
© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Носталгия,нежност,топлина!!!Аплодисменти за прекрасния стих!!!
-
Тя заслужава по-често да се връщаш, но дали и ти не искаш същото. Като, че там си оставила най-сладката част от щастието си. Връщай се често при него!
-
Топло и романтично...Харесах...
-
Старата къща-старица прегърбена,
с голямо сърце и прашни прозорци.
които се взират с очаквание тъжно-
Вратата да хлопне и някой да дойде...
Много искрена носталгия има в стиха ти! -
Тъжно, но топло завръщане!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
