Родната къща
Написано на един дъх през 1969 г., когато след 11 год. се върнах
за пръв път в с. Огоя. Бях само на 16 г.
Родната къща
Ти сгушена стоиш между високите дървета.
Ти, къщичке, в която аз съм се родила,
в която аз отраснах и живях.
Ти все така стоиш самотна.
Да, твоето сърце е твърдо като камък.
Аз знам, хората не вярват, че имаш ти сърце,
но аз ти вярвам.
Ти все още живееш и чакаш като нас.
А твоята мечта коя е?
Ти искаш да се върна пак при теб,
да седна на зелената трева
и да те гледам също кат преди,
да дишам родния си въздух -
ухаещ на пролетни цветя
или на есенни листа.
Ти искаш пак да слушам
птичите пролетни песни.
Ти искаш да живея пак във теб.
Твоите стени, макар и стари,
не се рушат.
Те чакат да се подмладят,
в тях отново песен да се чува.
Ти, къщичке, тъжиш, твоето сърце се свива,
макар че пролети е толкова красиво!
Да, в красива пролет аз излязох от тук
и ето единадесет години
ти също като майка стара, с поглед и надежда
чакаш да се завърне твоето дете...
© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.
