Родно село
Ех, ти, мое село разпиляно -
слънчев угар, сенчести падини.
Ясен ден до бащиното рамо -
пъстра люлка в цъфнали градини.
Слънце бърза, хоризонтът бяга,
вода пее в цареви чучури.
На жетвари сърпът им приляга,
на "Урмана"- грейнали божури.
Още чувам смеха сред хармана,
виждам хоровода по мегдана,
а край село река снага вие -
сред ливади блесне, па се скрие.
Роден край - нестихваща камбана,
дето бие в пулса на сърцето.
На баира детството остана,
радостта ми - нейде из полето.
Ти ми даде красота и слово,
нежна ласка в песните на мама -
всеки празник връщам се отново,
любовта ми става по-голяма!
слънчев угар, сенчести падини.
Ясен ден до бащиното рамо -
пъстра люлка в цъфнали градини.
Слънце бърза, хоризонтът бяга,
вода пее в цареви чучури.
На жетвари сърпът им приляга,
на "Урмана"- грейнали божури.
Още чувам смеха сред хармана,
виждам хоровода по мегдана,
а край село река снага вие -
сред ливади блесне, па се скрие.
Роден край - нестихваща камбана,
дето бие в пулса на сърцето.
На баира детството остана,
радостта ми - нейде из полето.
Ти ми даде красота и слово,
нежна ласка в песните на мама -
всеки празник връщам се отново,
любовта ми става по-голяма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергина Давидова Всички права запазени
