Ех, ти, мое село разпиляно -
слънчев угар, сенчести падини.
Ясен ден до бащиното рамо -
пъстра люлка в цъфнали градини.
Слънце бърза, хоризонтът бяга,
вода пее в цареви чучури.
На жетвари сърпът им приляга,
на "Урмана"- грейнали божури.
Още чувам смеха сред хармана,
виждам хоровода по мегдана,
а край село река снага вие -
сред ливади блесне, па се скрие. ...