25.08.2013 г., 17:18  

Родопски пьрволак

767 0 0

Чантата, тате, мамо,

не е вярно, че е тежка!

Мога да я нося само

на едната плешка!

 

Тетрадки ми купи тати,

в книжарницата те са,

със големите квадрати

за числата до десет!

 

С редове - широки, тесни,

букви да редя във тях!

Виждат ми се много лесни -

с кака вчера ги писах!

 

И по горската пътечка

да вървя не ме е страх!

Няма вълци, нито мечка,

с баба боровинки брах!

 

Мама с татко забелязаха,

че в детските очички,

невинно-плахи, се показаха

две мьнички сълзички!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...