18.01.2025 г., 14:01

Рожден Ден

577 2 14

 

Понеже днеска съм роден,

ама през миналия Век,

ще бъда доста откровен,

пред вас стои щастлив човек.

 

Със приятелите стари,

контактуваме във Фейса

и вече ми отстъпват място,

когато се кача във рейса

 

Пък смигна ли на дама в парка,

казвам ви, голям е кеф

нали съм старче белобрадо,

не ме гледа на вереф.

 

Оставих битки и копнежи,

да ги водят днес децата,

стремежите ми свършват вечер,

със ракийка и салата.

 

Вече всеки ден се раждам,

когато стана сутринта,

приятели, от мен НАЗДРАВЕ!

Да ви е дълга старостта!

 

Весо: 18.01.2025г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Иве. Ние се навеждаме само, за да си завържем обувките. Весело и слънчево лято!
  • Пропуснала съм го...
    Но пък това не пречи да припомня козирожкото ни кредо:
    " Понякога сам,
    понякога беден.
    Но по себе си знам-
    никога наведен!"
    Бъди много здрав и все така вдъхновен, художнико!🙂
  • Лелее... Люси, верно ли? Да вдъхновиш някого, е от това по-голям подарък за рожден ден, здраве му кажи. С нетърпение ще чакам резултата. Сърдечно ти благодаря.
  • Веско, така ме вдъхнови,че съм готова и с моя стих за рождения ми ден, а е чак през май🙂🫠🙃
  • Лелеее.... що пожелания, що нещо. Снощи си махнах главата, та да ме извините за късния отговор, а той е:
    Здраве, щастие и любов,
    да ви чакат през годините
    и да са винаги до вас,
    приятелите и роднините!
    Люси, Нина, Валя, Лати, Петя, Миночка.... Благодаря ви!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...