16.04.2008 г., 9:31

Рожден ден

1.4K 1 5

Рожден ден

И ден след ден,

и нощ след нощ

половината ми път е извървян.

Четиридесет кокичета набрах,

четиридесет летни бриза разлюлях,

четиридесет есенни листа събрах,

четиридесет снежни върхове видях

и все пак не помъдрях.

Много истини прозрях

и в лъжа живях.

Препъвах се и падах,

изправях се и ставах.

И болката познах,

и радостна летях.

Два живота дадох

и много пъти страдах.

И все пак не помъдрях.

Все още съм по детски луда.

Все още мога да обичам страстно.

Все още ме вълнува утрото прекрасно

и мога да заплача, и мога да се смея.

Все още има какво да изживея.

Дано накрая помъдрея.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много, много хубаво!
    И казано...и написано...
    с обич, Илиана.
  • Много хубаво, хареса ми леката самоирония,поздравления!
  • Аз пък ти пожелавам да не помъдряваш!!!Да си останеш по детски луда,да обичаш страстно,да те вълнува всяко утро,да плачеш и да се смееш,но от радост и да изживееш още мнооооого красиви мигове!!!Не ти трябва да помъдряваш!!!Поздрави от мен
  • Браво!
    Все още има какво да изживеем.
    Дано накрая помъдреем.
  • Усмихна ме финала!
    Запази детското, то ни прави мъдреци!
    Браво, Илияна!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...