27.05.2010 г., 23:52

Рождество

569 0 1

Пролет бяла, бяла! Пъстър, весел свят.

Птичка долетяла рони розов цвят.

Люшкат се камбанки с нежен аромат,

с въздуха кристален весело звънят.

 

Облачета бели в синьото небе

пеленки разстилат за едно дете.

Слънцето ги гали с ласкави лъчи,

люлката му бяла  с обич позлати.

 

Цялата природа радва се със нас.

В щастие безмерно ù пригласям аз.

Рожбата ни мила с внучка ни дари.

Пее в мен сърцето, от любов гори.

 

Няма по-щастливи в цялата земя –

първа внучка мила влиза у дома.

 

******************************

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...