12.08.2005 г., 0:56

Рок Бухал

1.3K 0 14

Оплака се веднъж зайката на таралежа:
-На стария бухал главата ще отрежа!
Вече ми дойде до гуша,
мръкне ли се хеви метъл слуша.
От гняв носът ми се подува,
всяка нощ главата ми надува
и вратата си не ми отваря...
Ах,навънка да го сваря,
ще го правя прах глупеца,
ще извикам и врабеца,
та на всички да разкаже
и на селяните даже...
Но прощавай, Ежко Бежко,
че ти губя времето с мои проблеми.
Ти върви, а тоя бухал,
дяволите да го вземат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никифор Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...