Aug 12, 2005, 12:56 AM

Рок Бухал

  Poetry
1.3K 0 14

Оплака се веднъж зайката на таралежа:
-На стария бухал главата ще отрежа!
Вече ми дойде до гуша,
мръкне ли се хеви метъл слуша.
От гняв носът ми се подува,
всяка нощ главата ми надува
и вратата си не ми отваря...
Ах,навънка да го сваря,
ще го правя прах глупеца,
ще извикам и врабеца,
та на всички да разкаже
и на селяните даже...
Но прощавай, Ежко Бежко,
че ти губя времето с мои проблеми.
Ти върви, а тоя бухал,
дяволите да го вземат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никифор Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...