Защо си толкоз близо, а всъщност толкова далеч...
Не мога аз да те забравя, дори и вече да те няма.
Ти остави траен спомен в моето сърце разбито
и седя си аз сама и дъждът ме мокри на открито,
но продължавам да рисувам скицата, която в мислите е жива,
която кара ме да продължавам да живея и отново да копнея
за залеза, облял ни в топлина, за изгрева, за рока,
за това, че на теб вече не ти пука...