Имаш нужда от топла дума?
Но коя е? Аз трудно гадая.
А тя ще извади куршума,
ще те превърже, ще те окае.
Ела и кажи нещо тъпо, ненужно –
че времето пак се разваля.
Там някъде в мен се събужда
желанието да те погаля.
Точно сега пада здрача –
безпомощен, беззащитен.
Накъде ли утре ще крача
в Света така любопитен?
Да научи топлата дума,
незначеща нищо за него
и ни пъхне, и скрие в албума
на своето старо его.
Моля елате! Тук съм!
You are welcome сеньор!
Аз не съм таласъм,
а в живота отчаян боксьор.
Аз паднал за мойта победа,
имам нужда сега -
да те чуя, да те погледам...
Сам „Думата” да промълвя.
© Бойко Беров Всички права запазени