Valdemaro (Валдемар)
66 181
13.09.2014 г., 22:38 ч.

Ролите 

  Поезия
597 0 6

Господи, колко е хубаво

ролите да си смениш.

Реплики, строфи изгубени,

някак да промениш.

Мислите дето сме пращали

нощем, в безсънна нощ,

луди Луни сме хващали,

вместо изпратен зов.

Толкоз лица пропуснахме,

наши, били със нас.

Болката ли е избора,

или е търсен страх.

Колко любов допуснахме,

все да е около нас,

нея и друг май пуснахме,

с нас да играе хазарт.

Четна, нечетна истина,

хвърляна, като зар.

И крупието искаме,

и печалбата, в пълен дял.

Само цената знаем ли!?

Трябва да я платим.

Трябва да дойде краят ù.

Ролите да променим.

 

© Валдемар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз съм хубава...
  • Интересен, много съдържателен и издържан стих! Поздравления! Замислих се и за свои думи, за моите безлунни нощи... Май - за всичко. Браво!
  • Просто седя,препрочитам и мълча,когато се върнат думите,ще ти ги напиша.
  • Интересна философска творба. Поздравления!
  • Валдемаро, най-важното е да се смени режисьора, но нашият, Бог, е несменяем. Следва ние да се съобразяваме и променяме.
    Хареса ми творбата ти с интересните метафори и дълбоката философия! Браво!Поздрав от мен!
  • "Четна, нечетна истина,

    хвърляна, като зар.

    И крупието искаме,

    и печалбата, в пълен дял."

    Звучи прекрасно,ала пак е ясно
    Не може и вълкът,а че и агнето...
    На режисьора според настроението
    ще се въртят актьорите на сцената...
Предложения
: ??:??