Ролите
Господи, колко е хубаво
ролите да си смениш.
Реплики, строфи изгубени,
някак да промениш.
Мислите дето сме пращали
нощем, в безсънна нощ,
луди Луни сме хващали,
вместо изпратен зов.
Толкоз лица пропуснахме,
наши, били със нас.
Болката ли е избора,
или е търсен страх.
Колко любов допуснахме,
все да е около нас,
нея и друг май пуснахме,
с нас да играе хазарт.
Четна, нечетна истина,
хвърляна, като зар.
И крупието искаме,
и печалбата, в пълен дял.
Само цената знаем ли!?
Трябва да я платим.
Трябва да дойде краят ù.
Ролите да променим.
© Валдемар All rights reserved.
