Роля
Играя някаква жестока роля.
Играя себе си неталантливо.
Кому говоря? На кого се моля?
И пред кого душата си изливам?
Изричам фрази в празното пространство,
а падат те в нозете ми, обути
в илюзии, вмирисани на вакса
и в скъсани от носене минути.
Разкъсва се завесата - небесната.
прожекторът на слънцето угасва.
Декорите от къщи и дървета,
пълзят към мене. Тягостно и тясно е.
И няма публика. Това са призраци,
измислени, сънувани, отречени
и агресивни. Даже нямам ризница.
Стоя сама и гола, и обречена.
Играя роля. Стена и се мятам.
И чакам някого. Къде са хората?
Плющят аплодисментите на вятъра
и с нещо ми напомнят за клакьорите.
***
Понеже съм в творческа пауза ще публикувам стихове от единствената си стихосбирка, излязла през 2000 г.
Така ще достигнат до хората, от които се уча на поезия. Благодаря ви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
