Роля
Играя някаква жестока роля.
Играя себе си неталантливо.
Кому говоря? На кого се моля?
И пред кого душата си изливам?
Изричам фрази в празното пространство,
а падат те в нозете ми, обути
в илюзии, вмирисани на вакса
и в скъсани от носене минути.
Разкъсва се завесата - небесната.
прожекторът на слънцето угасва.
Декорите от къщи и дървета,
пълзят към мене. Тягостно и тясно е.
И няма публика. Това са призраци,
измислени, сънувани, отречени
и агресивни. Даже нямам ризница.
Стоя сама и гола, и обречена.
Играя роля. Стена и се мятам.
И чакам някого. Къде са хората?
Плющят аплодисментите на вятъра
и с нещо ми напомнят за клакьорите.
***
Понеже съм в творческа пауза ще публикувам стихове от единствената си стихосбирка, излязла през 2000 г.
Така ще достигнат до хората, от които се уча на поезия. Благодаря ви!
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
