Роман на живота

Поезия

1.7K 0 11

Роман на живота

Накратко,

без претенции за изчерпателност...

Раждаш се

и вземаш,

научаваш се

да получаваш.

Растеш,

влюбваш се,

обичаш и

разбираш,

че те ограбват...

Порастваш,

остаряваш,

но душата ти - НЕ,

и свикваш,

че няма кой

да ти даде.

Някъде към края...

Умираш и се чудиш,

защо си живял и

едва тогава задаваш си

най-важния въпрос:

"Моят живот ли беше

всъщност това?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

jenajena (Розалия ЕЛ)

Как исках да летя...

А този свят
подрязва ми крилата
ден след ден.
И ден след ден ,
преграда след преграда
издига.
И ден след ден
крилата ми пречупва
и от сърцето ми изстисква
волята.

И все по-малко сили имам
да се боря
със фалшиви истини
и камъни да хвърлям
по изкуствени слънца.
Все по-безсилна съм...
дори
ДА ИСКАМ да летя.

А вътре в мен напира
изстрадалата ми душа-
окъсана и разпиляна
от сблъсъците със света.-
Все още прави опити
да се събира-
Все още вярва,
че няма сила
да я задуши света.

Във болки се превива...

А още търси светлина.-

Не иска да умира.

А вече
не намирам сили,
за да я спася.

Дори понякога се питам-
Какъв е смисълът в това?-

Човек се бори,
бори,
бори със света,
а после-
после просто
си отива.

Всъщност-човек сам прави избора как да живее.Лошото е това,че никой не ни учи на това как да го правим,когато му е времето.Защото на никой не му изнася -нито на близките ни,нито на обществото.

2009-02-13T16:01:30+02:00
Медхора (Лора)

Благодаря на всички!

2008-12-10T17:49:42+02:00
Laska (Ласка Александрова)

хубаво е
Поздрав!

2008-12-08T15:16:24+02:00
natalia (Наталия Божилова)

интересно,,, и е истинно

2008-12-07T20:07:46+02:00
mollis (Доротея)

Хубаво! Поздрав!

2008-12-07T19:48:39+02:00