7 dic 2008, 17:11

Роман на живота

  Poesía
1.7K 0 11

Роман на живота

 

Накратко, 

без претенции  за изчерпателност...

 

 

Раждаш се

и вземаш,

научаваш се

да получаваш.

Растеш,

влюбваш се,

обичаш и

разбираш,

че те ограбват...

Порастваш,

остаряваш,

но душата ти - НЕ,

и свикваш,

че няма кой

да ти даде.

Някъде към края...

Умираш и се чудиш,

защо си живял и

едва тогава задаваш си

най-важния въпрос:

"Моят живот ли беше

всъщност това?"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как исках да летя...

    А този свят
    подрязва ми крилата
    ден след ден.
    И ден след ден ,
    преграда след преграда
    издига.
    И ден след ден
    крилата ми пречупва
    и от сърцето ми изстисква
    волята.

    И все по-малко сили имам
    да се боря
    със фалшиви истини
    и камъни да хвърлям
    по изкуствени слънца.
    Все по-безсилна съм...
    дори
    ДА ИСКАМ да летя.

    А вътре в мен напира
    изстрадалата ми душа-
    окъсана и разпиляна
    от сблъсъците със света.-
    Все още прави опити
    да се събира-
    Все още вярва,
    че няма сила
    да я задуши света.

    Във болки се превива...

    А още търси светлина.-

    Не иска да умира.

    А вече
    не намирам сили,
    за да я спася.

    Дори понякога се питам-
    Какъв е смисълът в това?-

    Човек се бори,
    бори,
    бори със света,
    а после-
    после просто
    си отива.



    Всъщност-човек сам прави избора как да живее.Лошото е това,че никой не ни учи на това как да го правим,когато му е времето.Защото на никой не му изнася -нито на близките ни,нито на обществото.

  • Благодаря на всички!
  • хубаво е
    Поздрав!
  • интересно,,, и е истинно
  • Хубаво! Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...