Обичах те лудо и безнадеждно,

за мен ти бе и рая, и ада, 

мечтаех за любовта ти, но нищо не ми даде,

остави ме сама в нощта и сянка остави в сърцето ми.

Как ми се иска да върна времето назад и да спра,

да не вярвам, че ти си единственият, незаменимият,

неповторимият за мен. И колко глупава бях, че се

надявах да намеря взаимност и пак бях излъгана.

Не искам да си спомням за онези очи, които ме караха

да тръпна и сърцето ми да бие тъй, сякаш всеки миг ще 

изхвръкне от гърдите ми. Пред теб аз се чувствах плаха,

слаба и безпомощна. Но ти за мен забрави и аз съм вече никоя.

Остави само болка и самота, студ, който скова душата ми.

Един ден ще забравя лицето ти, ще забравя и името ти...

Времето, само времето лекува всички рани.