Рошко
Рошко
Дядо кученце донесе,
мъничко, игриво.
Сивичко и бяло,
колко мило и красиво...!
Марти за миг го помилва,
с грейнали очи,
радостта му, ето,
отдалеч усеща се, личи...
- Дядо, Рошко ще го нарека!
Козинката сива,
нежно как се роши...
Ех, кутренце, мило шоши...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Калчева Всички права запазени
