Feb 23, 2008, 10:33 PM

Рошко

839 0 4

Рошко


Дядо кученце донесе,

мъничко, игриво.

Сивичко и бяло,

колко мило и красиво...!


Марти за миг го помилва,

с грейнали очи,

радостта му, ето,

отдалеч усеща се, личи...


- Дядо, Рошко ще го нарека!

Козинката сива,

нежно как се роши...

Ех, кутренце, мило шоши...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво, Лени.
    с обич.
  • Много мило стихче!
    Твоят герой Рошко ми напомни за един друг Рошко от "Куче в чекмедже"
    Поздрев с усмивка, Елена!
  • Много готено!Искам и аз кученце..Ще прочета на майка си това стихче..дали ще се размекне и ще се съгласи да си вземем и ние един рошко
  • ех,че сладурско стихче!Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....