РОСИ!!!
Помниш ли дъжда, Роси,
под който с теб се запознахме.
Помниш ли стадиона, Роси,
където бяхме с теб свободни.
Помниш ли болката ми, Роси,
когато беше ми утеха.
Помниш ли моментите, Роси,
когато исках ти подкрепа.
Помниш ли лятото, Роси,
когато спорехме редовно.
Помниш ли стаята, Роси,
в която бяхме непреклонни.
Помниш ли ресторанта, Роси,
в който бяхме неуморни.
Помниш ли деня, Роси,
в който ти лежеше болна.
Помниш ли мига, Роси ,
в който каза, че си тръгваш.
Помниш ли момента, Роси,
в който каза, че се връщаш.
Помниш ли часа, Роси,
в който каза: - Ще се видим.
Помниш ли секундата, Роси,
в която те прегърнах.
Има моменти, Роси,
които някак ни обиждат,
Има такива, Роси,
който силно ни раняват.
Има секунди, Роси,
които ни разделят.
Но има и такива, Роси,
които ни събуждат.
И тогава виждаме, Роси,
в приятеля си ангел.
И тогава чуваме, Роси,
утеха вместо сричка.
И тогава прегръщаме, Роси,
надежда вместо тяло.
И тогава чувстваме, Роси,
че сме едно цяло!
© Боряна Всички права запазени