РОСИ!!!

Помниш ли дъжда, Роси,

под който с теб се запознахме.

Помниш ли стадиона, Роси,

където бяхме с теб свободни.

Помниш ли болката ми, Роси,

когато беше ми утеха.

Помниш ли моментите, Роси,

когато исках ти подкрепа.

Помниш ли лятото, Роси,

когато спорехме редовно.

Помниш ли стаята, Роси,

в която бяхме непреклонни.

Помниш ли ресторанта, Роси,

в който бяхме неуморни.

Помниш ли деня, Роси,

в който ти лежеше болна.

Помниш ли мига, Роси ,

в който каза, че си тръгваш.

Помниш ли момента, Роси,

в който каза, че се връщаш.

Помниш ли часа, Роси,

в който каза: - Ще се видим.

Помниш ли секундата, Роси,

в която те прегърнах.

Има моменти, Роси,

които някак ни обиждат,

Има такива, Роси, 

който силно ни раняват.

Има секунди, Роси,

които ни разделят.

Но има и такива, Роси,

които ни събуждат.

И тогава виждаме, Роси,

в приятеля си ангел.

И тогава чуваме, Роси,

утеха вместо сричка.

И тогава прегръщаме, Роси,

надежда вместо тяло.

И тогава чувстваме, Роси,

че сме едно цяло!