Роялът Bechstein в "Заря"

В годината се срещаме веднъж-дваж...
Стоиш 
затворен и покрит
в празното пространство 
Като нетипичен паж.
Мълчиш
Може би сърдит,
Че не докосват твойто тайнство,
Сякаш си мираж.
Но виж -
В ръцете ми си преоткрит,
Подреждам нотите със майсторство, като в колаж.
Не спиш,
Пръстите сами играят на паваж,
И лудостта превръща се в зараза
- съвсем естествен антураж.
Трептиш, 
Усеща се вековен мегалит.
Печеля с твоето приятелство,
С искрата между нас.
Звучиш,
Стилът ти - класа, позата - елит.
Няма грам предателство
вълшебния ти глас.
Летиш,
А полета ти - необятен колорит,
Лиричното преплита в драматично, 
Тук-таме меланж...
Не дължиш,
Длъжен ти е музикантът упорит,
Успяващ във великото изкуство,
Раздаващ се на ларж...
Блестиш,
Измежду другите - достоен фаворит,
Задгърбил и комерс и меломанство,
Без излишен шарж...

Мога още с толкоз думи да те подчертая:
Колко си красив, 
Жив и див...
Стоиш във празното пространство
И чакаш ме...
Да! - зная!