Роза в снега
Аз съм само роза в снега.
Ти случайно веднъж ме забрави.
И безжизнен, дъхът ми сега
ще напомня какво ми направи.
Аз те чаках, наивно червена,
аромата си пазех за тебе
като топла, пулсираща вена.
А ти беше ми страшно потребен...
Във ръцете си взе ме тогава,
полюбува се миг или два...
(Бяха моите мигове слава!)
После... хвърли ме на снега...
Как замръзнала дълго те чаках,
как мечтаех за твоите пръсти!
Плаках дълго самотна във мрака
и на Дявола даже се кръстих.
Но... останах си бледа в снега,
бързо преспи натрупал в душата.
Със горчиво-тръпчива тъга -
все по теб. С аромат – самотата.
Днес се връщаш разкаян. Уви!
Вледених се, с душа пропиляна.
Вън снегът безнадеждно вали.
Любовта ли? Отдавна я няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
