Рози
РОЗИ
Накъде си тръгнал с тия рози бе, момче?
Носиш ми ги само, ако ще се извиняваш.
Хайде слагай ги във вазата зад теб,
сядай и започвай да разказваш.
Коя е тя - красива ли е, аз познавам ли я,
целува ли от мене по добре,
виждаш ли я във фантазиите си,
къде се срещнахте, кога,
от колко време с нея слагаш ми рога?...
Е, браво, бе! Така ли?... И аз сега какво да кажа,
че ти прощавам пак, защото си я зарязал?
Знаеш, че било е грешка ли, не думай...
Като знаеш, защо я прелъсти?
Не стига, че животът ми разбиваш,
ами и тя те е обикнала - и нейния разби.
Добре, добре - прощавам ти,
свикнала съм с твоите лъжи,
ала, момче, не се надявай,
че и тя тъй лесно ще прости.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Стоянова Всички права запазени
