viktoar (Виктория Стоянова)
65 1044
27.11.2008 г., 11:35 ч.

Рози 

  Поезия » Любовна
657 0 3




   РОЗИ

Накъде си тръгнал с тия рози бе, момче?
Носиш ми ги само, ако ще се извиняваш.
Хайде слагай ги във вазата зад теб,
сядай и започвай да разказваш.
Коя е тя - красива ли е, аз познавам ли я,
целува ли от мене по добре,
виждаш ли я във фантазиите си,
къде се срещнахте, кога,
от колко време с нея слагаш ми рога?...
Е, браво, бе! Така ли?... И аз сега какво да кажа,
че ти прощавам пак, защото си я зарязал?
Знаеш, че било е грешка ли, не думай...
Като знаеш, защо я прелъсти?
Не стига, че животът ми разбиваш,
ами и тя те е обикнала - и нейния разби.
Добре, добре - прощавам ти,
свикнала съм с твоите лъжи,
ала, момче, не се надявай,
че и тя тъй лесно ще прости.

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хехехех браво
  • Харесвам ужасно много как пишеш. Усещам се във всяка дума...в отчаянието ти, в борбата, в мрачната тръпка!
    Знам, че ще продължавам все така да те чета, благодаря ти!
  • Остава капчица надежда - в росата на една роза!Поздрави, Вики!
Предложения
: ??:??