Розите са с тръни
Розите са с тръни
Сънувах те...
танцувахме боси.
Свиреха валс
и се сипеха рози.
Събудих се...
стисках очи...
молех се...
сънят да продължи.
Розите са с тръни,
забиват се в краката.
А валсът продължава,
със сълзи по лицата.
Събудих се, наистина сънувах,
но не беше мит...
Там, нейде в сърцето
трън от роза бе забит.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
