Ручей
Ти, ручей безкраен, защо тъй тъгуваш?
Къде ли си тръгнал по пътя си свой?
И мисли и речи със себе си носиш,
препускаш стремглаво и правиш завой.
Ти ручейче бистро с очи кат мъниста,
пътуваш забързано, нямаш покой.
Какво ли таиш във душата сиротна,
мълчиш и не казваш, приятелю мой?!
Къде ли си тръгнал по пътя си свой?
И мисли и речи със себе си носиш,
препускаш стремглаво и правиш завой.
Ти ручейче бистро с очи кат мъниста,
пътуваш забързано, нямаш покой.
Какво ли таиш във душата сиротна,
мълчиш и не казваш, приятелю мой?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маги Всички права запазени
