Ручейна вода
Върви водата, тече, шуми, не спира,
набира устрем в порива си – жив,
към водопада скорост тя събира,
да съживи света красив и див.
А той висок е – дивна гледка,
пра-стар, голям, величествен, скалист
и в лятото красива, с топла наметка,
тече по водопада – в ручей чист.
И плиска се водата – тъй красива,
тече, преплита се в нежен воал,
по стръмното, планинско било,
във горският пиедестал.
А слънцето огрява тази гледка,
със топли, летни, утринни лъчи,
във утрин лятна, във росица редка,
на водопада ручеят шуми, шуми, шуми!
05.07.2003г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
