Ручейна вода
Върви водата, тече, шуми, не спира,
набира устрем в порива си – жив,
към водопада скорост тя събира,
да съживи света красив и див.
А той висок е – дивна гледка,
пра-стар, голям, величествен, скалист
и в лятото красива, с топла наметка,
тече по водопада – в ручей чист.
И плиска се водата – тъй красива,
тече, преплита се в нежен воал,
по стръмното, планинско било,
във горският пиедестал.
А слънцето огрява тази гледка,
със топли, летни, утринни лъчи,
във утрин лятна, във росица редка,
на водопада ручеят шуми, шуми, шуми!
05.07.2003г.
© Борислав Ангелов All rights reserved.
