Рухнаха преградите!
Събори ги чукът огромен
на моето ръждясало сърце.
Пред мен стоиш - едно мечтание -
със аромат на сутрешно кафе.
На ситни глътки ще отпивам чашата,
дано от жажда да не я строша!
Ела, сега съм твоя и не търся оправдание,
щом искам те отново, ще греша...
Напук ме докосни, почувствай устните,
позахабени от изкуствени целувки.
Напълно гола ме вземи в прегръдките -
продавам принципите си за две милувки!
Греховно ще е зная, то си беше,
след толкова години - изпитание...
Пред мен стоиш и никого не виждам вече,
ЛЮБОВ - най-ценното за мен дихание!!!!!
© Ралица Всички права запазени