Русалки край Русалка
Русалка... зърнах лятото
да тича край морето.
Надигнах се от масата,
не си допих кафето.
Догоних я пред замъка,
край пясъчните кули.
Усмихнах се на дамата,
горещо стана юли!
Разпитах я... за името,
допада ли и плажа?
Скучае ли през зимата,
какъв и е багажа?
Какво чете под сенките
на палмовите клони?
Харесва ли - заменките
на нейните балкони?
А тя... не протестираше
на тъпите въпроси.
С ръката си, допираше
къдрици русокоси.
Дори, почти усмихната
размахваше опашка.
Не бе изобщо вкисната,
покани ме на чашка!
Приех от раз поканата,
с неистова надежда!
Аз исках - сладураната
със рибешка одежда!
Поседнахме разголени
до близката лагуна.
От помисли - разгонени
реших да я целуна!
Изпънах преднамерено
пресъхналите устни,
но дамата - премерено
мерака ми прекъсна.
Погледна ме - обидено,
ачик-ачик ме секна!
Но след това - нахилено,
за обич ми намекна!
Разпита ме къде и с кой
в леглото се завивам?
Дали обичам женски бой
и газ дали наливам?
Пътувам ли до глетчери
с шейна през януари?
Дали - харесвам вечери
със свещи на сафари?
Почти веднага си признах,
че търся в нея муза!
Русалката - умря от смях
под тясната си блуза!
Предложи ми добра цена
за лятната ми тръпка.
Не бе “пропаднала жена”,
направи ми отстъпка!
И днес аз пиша нов роман
за “бедната весталка” -
Работеща с тарифен план
на плажа край Русалка!
Юри
Йовев
Август
2020 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
