Ръченица в метрото
Слушам музика в метрото
със слушалки във уши.
Гайда писка за живота,
тъпан, ритъма следи....
Но очите ми се давят
във какви ли не лица.
За България мечтая
между бурка и чалма.
Идва ми да заиграя,
да политна като птица.
Няма кой да ме познае
в ритъма на ръченица.
Мисля си обаче, ако
всички почнат да танцуват?...
В метро-дискотека, яко,
точно днеска ще пътувам.
Но анархия голяма
ще настане в този влак.
По-добре да помечтая.
Пускам ръченица пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
