Слушам музика в метрото
със слушалки във уши.
Гайда писка за живота,
тъпан, ритъма следи....

Но очите ми се давят
във какви ли не лица.
За България мечтая
между бурка и чалма.

Идва ми да заиграя,
да политна като птица.
Няма кой да ме познае
в ритъма на ръченица.

Мисля си обаче, ако
всички почнат да танцуват?...
В метро-дискотека, яко,
точно днеска ще пътувам.

Но анархия голяма
ще настане в този влак.
По-добре да помечтая.
Пускам ръченица пак.