27.08.2014 г., 21:39

Ръждясала

1K 0 0

Отварям нова страница от книгата...

От утре думите ще за за мене шепа срички

и стойността на погледите ще е никаква-

от утре твоите очи ще са едни от всички...

 

Сърцето ми е грешно, кухо и е още много болно.

Извадих всички ножове и раните ми прокървиха.

И ако твойте ласки, казваш, са били неволности

във тази нереалност нереално трудно дишам...

 

И ако моите очи са сини като твоите

това не е от студ, залепнал по душата ми,

съзите ми не са дъждовни капки от пороите

и няма да измият белезите на съдбата ми...

 

Навънка съмва се. Сърцето си прелиствам...

Поредна страница ми се усмихва в чисто бяло...

И старата (като предишните) в душата ми увисва-

ръждив медал, разял се в женското ми тяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...