27.08.2014 г., 21:39

Ръждясала

1K 0 0

Отварям нова страница от книгата...

От утре думите ще за за мене шепа срички

и стойността на погледите ще е никаква-

от утре твоите очи ще са едни от всички...

 

Сърцето ми е грешно, кухо и е още много болно.

Извадих всички ножове и раните ми прокървиха.

И ако твойте ласки, казваш, са били неволности

във тази нереалност нереално трудно дишам...

 

И ако моите очи са сини като твоите

това не е от студ, залепнал по душата ми,

съзите ми не са дъждовни капки от пороите

и няма да измият белезите на съдбата ми...

 

Навънка съмва се. Сърцето си прелиствам...

Поредна страница ми се усмихва в чисто бяло...

И старата (като предишните) в душата ми увисва-

ръждив медал, разял се в женското ми тяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...