13.12.2010 г., 18:15

Ръка към тебе аз протягам

1K 0 0

Ръка към тебе аз протягам,
лице да пипна с обич плаха
и влизайки, до теб присядам
пред теб и твоята уплаха.

Дланта ти, нежна като птичка,
поражда трепети във мен,
макар и още ученичка,
отдавна си облечена в сатен!

И устни алени, красиви,
да вкуся аз не бих могъл
и някак си не сме щастливи,
откакто съм при теб дошъл!


Аз искам ти да ме обичаш,
ти искаш да не те обичам,

не моля те дори да се заричаш,
аз пак в любов ти се заричам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...