Ръка към тебе аз протягам
Ръка към тебе аз протягам,
лице да пипна с обич плаха
и влизайки, до теб присядам
пред теб и твоята уплаха.
Дланта ти, нежна като птичка,
поражда трепети във мен,
макар и още ученичка,
отдавна си облечена в сатен!
И устни алени, красиви,
да вкуся аз не бих могъл
и някак си не сме щастливи,
откакто съм при теб дошъл!
Аз искам ти да ме обичаш,
ти искаш да не те обичам,
не моля те дори да се заричаш,
аз пак в любов ти се заричам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Костов Всички права запазени