Ръка на Съдбата
Ръка на Съдбата
Бях отчаян и самотен,
потънал в мрака на съдбата,
бях забравил за живота,
бях останал неграмотен.
Така съдбата бях приел,
като че ли съм осъден,
като камък сам във сянка,
от слънцето забравен.
Чаках слънчеви лъчи
лицето ми да озари,
и ето че на края
след мъглата ти се появи.
Облаците ти разкара,
слънцето с лъчи ме озари,
тъмнината замина с мрака
и аз подадох ти ръката.
С теб поехме по съдбата,
по пътека непозната,
свод небесен като песен,
заминахме под дъгата.
В голямо кралство пристигнахме,
но там крал и кралица нямаше
и тогава осъзнахме,
че крал и кралица ние да бъдем трябваше.
Аз бях крал, ти - мойта кралица,
кралството ни бе голямо,
сеехме радост и любов
и живот започнахме нов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Тодоров Всички права запазени
