Ръка за милостиня
„Върни се, моля те!“ - за кой ли път мълвя
(с достойнството отдавна съм на Вие)
и пожълтявам бавничко – трева
отказваща от друг и капка да отпие.
Наоколо прогизнало от дъжд,
а жаждата в хербарий ме превръща.
Нуждая се от ласката на мъж,
но той към мен не чувства вече същото.
„Върни се, моля те...“, а всъщност знам,
че мостове отдавна тука няма.
Реката се превръща в океан,
във яма между двама ни голяма.
***
Ще се харесам в жълтия си цвят...
Ще бъда в тон с огромната пустиня.
Ела, любов, във празния ми свят
и отсечи ръката ми за милостиня!
8.07.2013 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
