Сънува ли? Ръката ù се спуска
към сладко-солената пяна..
Неудържимо. И без да предвкусва
светотатство. Греховност. Измяна.
Сънува ли? Нима ще зарови
в топлината на розови устни
свойте длани, за нежност готови...
И във топлата влага ще спусне
като тръпнещи живи въжета,
свойте стенещи пръсти. И ето..
Ще се дави във огън морето.
Ще пулсира от болка свирепа.
И ще плюе от сладост меда,
дето блика от граала свещен.
Ще отпусне безсилно ръка.
И ще търси с очите си.. мен.
© Jane Doe Всички права запазени